„Национален стадион „Васил Левски“, 4 май, 19 часа и 48 минути на лето 1996-о – се изпълни повече от половинвековната мечта на три поколения слависти – най-сетне са шампиони!…“. Така започва публикацията си за мача авторитетният вестник „Футбол“.
„Съдията Орманджиев дава край на двубоя между Славия-ЦСКА 0:0. „Белите“ ликуват на терена, прегръщат се на скамейката със своя щаб и старши треньорът Стоян Коцев, който се втурва да сподели с играчите си огромната радост. А после няколко пъти полита във въздуха, хвърлян от ликуващите футболисти с бели фланелки“, предава емоциите от терена, отново футболният седмичник.
Тогава, кръг преди края на шампионата, отборът на Славия е недостижим на върха и има 4 точки аванс пред преследвача Левски, който е загубил с 0:1 срещу Локомотив (София).
Думите на архитекта на триумфа, незабравимият Стоян Коцев-Кано и днес звучат неподправено: „Много съм развълнуван и просто не мога да говоря от вълнение, защото се изпълни една голяма мечта – да станем шампиони. Благодаря на всички момчета и на клубното ръководство. Показахме, че сме истински колектив, който заслужаваше както купата, така и титлата. Въпреки усилията на някои да омаловажат всячески постигнатото от нас, на терена се видя, че през този сезон бяхме най-добри. Наистина има Господ!“
Славия е шампион на България и прави Златен дубъл!
Само осем дни след историческия триумф, Славия официално получава шампионския трофей и Купата на България, спечелена на 1 май във финал срещу Левски.
На националния стадион „Васил Левски“, пред над 20 000 зрители, Славия и Левски излизат във финала за Купата на България в първия ден на месец май 1996 година.
„Белите“ са лишени от двама важни защитници – Стоян Ацаров и Мариус Юруков. Това обаче не спира старши треньора Стоян Коцев, който подготвя тактическа промяна и тимът започва срещата с натиск.
След няколко силни минути идва 35-ата и моментът, останал завинаги в славистката история. Героят Атанас Киров бележи ключовия гол в мача, след пас на Наско Сираков: „Усетих, че единствения начин да вкарам е да копна топката. Замахнах, че ще я бия силно, вратарят излезе и го прехвърлих в далечния ъгъл. Най-хубавото бе да чуя бялата агитка след гола, която бе разпънала и огромно знаме.“
Второто полувреме започва с натиск на Левски, но и с опасни контраатаки на славистите. Стига се до 75-ата минута, когато настъпва един от най-скандалните моменти в българския футбол – недоволни от развоя на срещата, изтъквайки формален съдийски повод, „сините“ напускат терена след сигнал на президента си Томас Лафчис.
След изтичане на регламентираното време, в което „белите“ чакат на терена съперникът да се върне, е даден край на двубоя, а на Славия е присъдена служебна победа с 4:0.
Купата е „бяла“.
